BWA-BG

Бавната реформа на ВиК сектора поставя в риск програма „Околна среда“ – инж. Иван Иванов, председател на БАВ

интервю за Инвестор.бг, взето от Надежда Бочева

Г-н Иванов, България разчита на Европа, за да обнови ВиК мрежата си, за което според доклад на Световната банка са необходими около 12 млрд. лв. Брюксел обаче ни постави условието първо да реформираме водния сектор, за да получим финансиране за инфраструктура по оперативна програма „Околна среда“. Докъде стигнахме с реформата?

Има различни разчети за необходимите средства, за да се подобри състоянието на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“. Никой не може да каже каква точно е сумата, но със сигурност са необходими над 10 млрд. лв. От европейските програми можем да вземем около 2,5 млн. лв. през сегашния програмен период. Като цяло в стратегията се казва, че на европейско финансиране може да се разчита за максимум 30 – 40% от нуждите. Останалото трябва да дойде от ВиК операторите чрез цената на водата. Тук идва съображението, че цената не може да бъде безкрайно висока, затова са правени изчисления за социално поносимата цена и необходимите субсидии от държавата, за да се направят необходимите инвестиции.

Реформата се подготвя в момента, за съжаление, само на книга. Полагат се усилия, подготвят се необходимите нормативни документи, но все още сме на първия ключов етап. Ще припомня, че една от стъпките в реформата предвижда активите, с които оперират ВиК операторите, да станат публични. Голяма част от тях в момента са в баланса на ВиК операторите като трябва да бъдат извадени и да станат общинска или държавна собственост. Това трябваше да стане до края на миналата година, но още не е факт.

Причината в дружествата ли е?

През миналата година в цялата страна активите на дружествата бяха отписани. Сега всеки момент се очаква заповед на министъра на регионалното развитие, с която процесът да приключи окончателно. Малко се бави процедурата, защото има спор около това как ще се компенсират ВиК операторите, за да не влязат в несъстоятелност след отписването на тези активи.

Следващата стъпка е създаването на работещи водни асоциации, които да се разпореждат с активите и да възложат на ВиК операторите с договор експлоатацията и поддръжката на системите в дадената област.

Те кога ще заработят?

Към момента не мога да твърдя, че са работещи. Миналата година имаше известен напредък, защото беше направен поне правилникът за тяхната работа. Има предпоставки да заработят, но засега на практика не функционират.

Каква е причината?

Липсата на правилник за работата им беше една от причините, но, както вече казах, такъв вече има. Правилникът предвижда всяка асоциация да има бюджет и поне трима служители. Те към момента не са имали някакви особени ангажименти, защото основната им работа е подписването на договирте с ВиК операторите. А това не може да стане към момента, защото активите не са извадени окончателно. Напредваме, но бавно.

След това каква ще бъде ролята на асоциациите?

След това те ще контролират със своите служители изпълнението на въпросните договори. Тук идва въпросът няма ли да дублират работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). От една страна, имаме надзор от страна на държавата чрез Закона за регулиране на ВиК услугите, а след това – регулиране през тези асоциации. ВиК операторите ще трябва да се отчитат на две места и това ще създаде проблеми. Отделно се размиват отговорностите.

Според мен, трябва да се преосмисли работата на ДКЕВР и регулаторът да стане консултант на водните асоциации, които да вземат крайното решение за цените. Нещо, от което политиците бягат.

Това ще е една революционна промяна.

Това е по-скоро модел, вече развит в Румъния, който и ние следваме. Само че там няма асоциации, тъй като техните области имат пряко избрани областни съвети, които са възложители на ВиК операторите. Доколкото има нещо революционно, това е стратегическото решение, което трябва да вземем – какво правим с Комисията. В края на краищата, ако искаме да правим реформа, трябва да вземаме и такива решения. Оттук нататък дали самите асоциации ще имат готовност и капацитет да изпълняват тези функции, това е друг въпрос.

Според Вас асоциациите могат ли действително да се справят с въпроса за цената на водата?

Не твърдя, че това е най-точното решение. Само искам да предизвикам дискусия в тази посока, защото сега се говори за разделянето на ДКЕВР. Ние категорично подкрепяме това, защото смятаме, че трябва да има отделен регулатор, за да има фокус във водния сектор. Пълното разделяне обикновено среща отпор и основният аргумент е, че се правят икономии от персонал. В същото време създаваме 28 асоциации, в които ще има поне по трима служители, или това са над 80 души. Ако тези хора работят фокусирано върху цялата държава, ще са по-полезни.

Предстоят и други важни промени. Една от планираните реформи в сектора е ВиК операторите да управляват водните проекти по програма „Околна среда“, по настояване, а във всяка област да има само по един ВиК оператор.

Как ще стане това окрупняване – с изкупуване на дружества, сливане или по друг начин?

Това е въпрос, на който още не съм срещал отговор. Окрупняването е заложено и в стратегията, за да се повиши капацитетът на операторите, но никой не е казал как точно ще стане. Аз съм препоръчвал на управляващите да изпратят до всички областни управи и кметства няколко варианта – сливане, холдингови структури, изкупуване. Всичко е възможно, но трябва да се даде решение.

Кой вариант бихте препоръчали?

Предполагам, че най-подходящи са вариантите за холдингови структури или изкупуване. Въпросът не е толкова търговски, тъй като говорим за социални услуги на държавни или общински дружества. Затова смятам създаването на холдингови структури за най-подходящо – операторите в една област да се обединят в една структура и да работят на съответната територия. Не знам обаче доколко това е приемливо от страна на Европейската комисия, с оглед изпълнението на програма „Околна среда“.

А дали е приемливо от страна на местната власт?

Мненията на общините, собственици на ВиК дружества, са в различни посоки. Някои категорично не искат водните им дружества да се влеят в едно по-голямо. На други категорично не им пречи, защото предприятията са прекалено малки и трудно могат да отговорят на изискванията за качество на услугите. Дискусията ще продължи дълго. Най-важното е да не се прави насилствено окрупняване, макар че имаме примери в Европа, където се е случило точно това – в Унгария например със закон секторът радикално е окрупнен.

Това означава ли, че едва след три години ще имаме реформиран воден сектор?

Реформите трябваше да са факт още тази година. Сега виждам малко отстъпление. В строителното министерство говорят, че договорите между асоциациите и ВиК операторите ще бъдат сключени до края на тази година. А досега се говореше, че трябва да бъдат подписани в началото на 2015 г. Закъснението на оперативна програма „Околна среда“ ще е основно поради това, че има изискване пари да се дават само там, където има един оператор на област и работеща асоциация, но освен това трябва да има и прединвестиционно проучване, което да показва кои са приоритетните обекти.

След като вече страната подготви генерални планове за развитие на ВиК сектора по региони, какво ще представляват изискваните от Брюксел прединвестиционни проучвания?

Оказа се, че мастер плановете не са достатъчно задълбочени според правилата на Еврокомисията. Те показват нуждите, но не навлизат достатъчно точно и задълбочено в технико-икономическата оценка на проектите. Сега трябва да се добавят приоритетните обекти и кои са възможните решения за тях. Например като се строи пречиствателна станция, има различни типове такива съоръжения. Те са подходящи при определени условия, струват определени средства и трябва да се избере най-добрият вариант.

Как обаче ще се развие това във времето, предвид необходимостта тепърва да се обявяват търгове за консултанти, които ще изработят проучванията?

Точно това е притеснително. Дори търговете да не се обжалват, процедурите ще траят шест месеца, а изпълнението около година и половина. След това ще имаме приоритетни обекти, ще се кандидатства и ще се възложи работата. Сега борбата е да договорим с ЕК като безусловно необходими някои вече готови работни проекти. Да не чакаме да доказваме нещо, което е очевидно. Засега има сигнали, че това ще бъде прието. Като конкретен пример за такъв проект ще посоча пречиствателна станция за питейни води в Шумен. Но като цяло с европейски пари ще се правят канализация и пречистване на отпадъчни води, за да изпълним нашите ангажименти, с което сме закъснели. Има 12 готови проекта, предполагам, че са за Асеновград, Добрич, Пловдив – обекти, които минаха търгове, но по една или друга причина бяха задържани в ЕК, понеже трябваше да получат пряко одобрение от Брюксел заради високата им стойност.

След цялата работа по реформите дали ще ги приключим към 2018 г.?

Би трябвало. Ще закъсаме сериозно, ако реформите закъснеят и не започне изпълнението на оперативна програма „Околна среда“. Дори се опасявам, че ако  се забавим с 3 или повече години, а има предпоставки да е така, можем да загубим цялата програма.

Защо цялата, след като трябва да реформираме водния сектор?

Около 75% от бюджета на програмата е точно за води. И още нещо – ако разчитаме прединвестиционните проучвания да бъдат финансирани от самата програма, това означава, че отлагаме с една година целия процес. Затова трябва да се вземе решение от кабинета и проучванията да се финансират от бюджета. В противен случай отлагаме всичко за неопределено време.

В риск ли е програмата към момента?

Категорично да.

Защо от Брюксел настояват ВиК дружествата да управляват европроектите, а не общините, както досега?

Логиката е, че ВиК дружествата ще могат да възстановяват средства чрез амортизацията на активите. Изграденият в общините капацитет трябва да бъде прехвърлен в дружествата, но това не е проблем.

След като досегашната програма „Околна среда“ беше замразена за около година заради нередности при обществените поръчки, организирани от общините, какви изводи трябва да си направи местната власт?

Един от проблемите беше свързан с критериите за избор на изпълнителите. ЕК установи, че критериите не са обективни навсякъде. Затова бяхме наказани. Можем да обвиняваме както общините, така и Министерството на околната среда и водите (МОСВ), защото още в началото можеше да има типови обществени поръчки с конкретни критерии за оценка на изпълнителите.

На практика се изпълняват типови работи – реконструкция на пречиствателни станции, строеж на нови, подмяна на водопроводи. МОСВ към оня момент е решило, че ще даде право на възложителите да действат по собствени критерии. Аз лично мисля, че това не е било правилно. Този, който дава парите, има правото да налага условия. Трябва да си изведем поуките и в бъдеще това да не се случва.

Сега по-важно е дали сме достатъчно добри при изпълнението и при контрола за качеството на материалите, за да не последват последват нови санкции от ЕК. Надявам се, че няма да се стигне дотам.

На кого го препоръчвате?

На общините и на МОСВ. Нашата асоциация започна една инициатива – даваме знак за качество на пластмасовите тръби и установихме, че има какво да се желае. В България един продукт може да има сертификат, но последващият контрол е занижен и не се правят изпитания дали написаното в документацията е действително. Проверката трябва да се прави от надзора, за което са необходими средства. В България само една частна лаборатория може да прави изпитания на пластмасови тръби, което също е притеснително.

Трябва ли държавата да покрива разходите за финансови корекции на общините?

Да, защото има разпределена отговорност. Ако не ги покрият, какво ще се случи? Аз разбирам аргументите на общините, че те в повечето случаи са координирали съдържанието на тръжните си процедури с МОСВ.

В такъв случай кой е отговорен за санкциите?

Няколко правителства са отговорни в случая, но МОСВ можеше да е по-взискателно към кметовете. Не виждам защо общините трябва да имат такава свобода да пишат едни странни критерии към изпълнителите. Ще дам следния пример: най-много точки получава офертата с най-ниска консумация на електроенергия. Тя обаче се смята като пари, но не се фиксира цената на киловат. Или други измислени параметри – например нереалистично време за доставка.

В проект за промени на Закона за водите се предвиждат Държавната агенция за метрологичен надзор (ДАМТН ) да има повече правомощия за контрол на язовирите. Това ще реши ли сегашния проблем – за един язовир да отговарят няколко институции?

Това, което се предлага, е първа стъпка, но недостатъчна. И към момента има контрол на съоръженията, въпреки че той не е много логично уреден. Една междуведомствена комисия обикаляше язовирите и даваше предписания на собствениците. Знаем какво е състоянието на съоръженията, но не се инвестираше в рехабилитацията им. Сега тази  междуведомствена комисия ще бъде заменена държавен орган – миналото правителство искаше да е ДНСК, а сегашното – ДАМТН. Това обаче не решава големия проблем. Не съм чул откъде ще дойдат парите, за да се поддържат тези големи съоръжения, а собствениците не са задължени да ги рехабилитират. Ако не се вкарат механизми, които да задължат собствениците на базата на доклад на контролиращата агенция да правят рехабилитация, пак ще останем в същото положение.

Главният въпрос е откъде ще дойдат парите. Ако голяма част от язовирите в критично състояние са собственост на общини, те трябва да получат субсидия, за да ги поддържат. Или да вдигнат концесионните такси. Част от язовирите в критично състояние са на „Напоителни системи“, за които знаем, че нямат пари да ги възстановяват. Положението е под контрол при съоръженията, които се стопанисват от  НЕК и от ВиК оператори. Ясно е, че държавата не е в добро финансово състояние, затова, ако е необходимо, част от тези съоръжения трябва да бъдат изключени от системата.

Кога ще намалим ли сегашните 60% загуби на вода?

В началото на 2016 г. трябва да влязат в сила новите 5-годишни бизнес планове на ВиК операторите. Те трябва да фиксират техните годишни цели за нивата на услугите и тогава ще знаем конкретно кой оператор каква цел си поставя. Според мен загубите може да намаляват с 2 – 3% годишно, ако се правят системно инвестиции в подмяна на водопроводната мрежа. Към 2020 г. бихме могли да намалим загубите на вода с 5% средно за страната, при положение, че заработят тези 5-годишни бизнес планове.

Translate »