BWA-BG

„Чети етикета”: Как се охраняват водоизточниците у нас

Интервю с инж. Иван Иванов – председател на БАВ, за bTV новините

Можем ли да сме спокойни за качеството на водата, която тече от чешмите и която пием? След избухналия скандал преди няколко дни около информацията, че питейната вода в София е отровна и не става за пиене, решихме да проверим каква е ситуацията в страната. Видяхме, че охраната на язовирите „Искър” и „Бели Искър”, които са обекти от националната сигурност имат охрана, екип  на bTV завари бариери, жива охрана и дори кучета.

За 2017 г. са направени над 260 000 изследвания на водата. Те показват 3,6% отклонения в микробиологията, а 6,8% – във физико-химията и радиологията. Издадени са 33 заповеди за временно спиране и ограничаване в ползването на питейната вода. Най-често отклонения има в малките зони или там, където ВиК мрежата е амортизирана. При отклоненията в химичния състав най-често става въпрос за проблеми с нитрати, манган и желязо, цвят, вкус, мирис, мътност, флуор и хром. Екипи на bTV провериха как стои въпросът с охраната на водоемите и кой пази тези обекти от националната сигурност.

Язовир „Боровица” доставя вода на Кърджали, Момчилград и още 50 села, което го прави  стратегически обект под засилена  охрана и денонощно видеонаблюдение. Достъпът до него е ограничен. На стената ни посреща бариера, а охраната записва личните ни данни. Левият бряг е недостъпен, но по десния има път, ограден с мрежа.

След 20 крачки сме на брега на язовира, където преди нас вече е имало рибари. Въпреки системите за сигурност лесно можем да пуснем нещо във водата. И това не е единственият начин да замърсим водата, от която пият хиляди родопчани. В една от реките, които се вливат в язовира, хвърляме поредния камък. Но ако не беше камък? Въпреки видимите пропуски в охраната, от ВиК – Кърджали, които стопанисват съоръжението, смятат, че от чешмите на хората не може да потече отровна вода. „Възможно е да има такъв риск, но трябва да се вземе под внимание, че преди да стигне до потребителите, тя се пречиства, минава през пречиствателната станция. Там постоянно се вземат проби и се анализира, така че ако има елементи, които са вредни, се вземат мерки”, увери Славчо Славков, управител на ВиК – Кърджали.Питейната вода за мездренското село Игнатица се стича в резервоари от Ржана планина. Достъпът до един от резервоарите, които събират планинска вода за част от жителите в село Игнатица, е съвсем свободен, ограда няма, а с малко усилие тежкият циментов капак отгоре може да се вдигне.

Жива охрана пази хидровъзела „Среченска бара” и помпената станция в Добри дол. Останалите съоръжения, които подават питейната вода в областта, са защитени с ограда. От ВиК дружеството обаче са наясно, че често са обект на кражби. „Много врати сме подменили, но след това след нас се разбиват и просто вандалщината е ужасна. Вземат се предимно мрежите за определени търговски цели, вратите се свалят също за търговски цели”, каза инж. Илия Методиев от ВиК – Монтана. От там реагираха светкавично и заключиха шахтата същия ден. Мястото около нея ще бъде изчистено до дни.

„Водата в крайна сметка е част от националната сигурност, което означава, че ВиК операторите и държавата чрез своите публични институции задължително трябва да имат грижата за охраната. В репортажите виждаме, че имаме пропуски. Самата наредба определя три зони за охрана на водоизточниците. Зоните, които показахте във вашите репортажи, попадат или в последната зона, или в предпоследната, но не и в първата, която е със строгата охрана”, посочи Йоанис Партениотис – председател на Борда на директорите на ВиК – Бургас.

В по-значимите водоизточници би трябвало да има и жива охрана, обясни и инж. Иван Иванов – председател на Българска асоциация по водите. По думите му всички експерти знаят, че има проблем с изпълнението на наредбата, която е отпреди почти 20 г.

„Основният проблем е в това, че при заварено положение – при съществуващи водоизточници, трябваше в рамките на 10 г. да се учредят тези санитарно-охранителни зони. Това предполагаше земята около тях, особено в пояс А, да бъде национализирана – трябваше да бъде изкупена или от държавата, или от общините , за да може ВиК операторът да направи съответното ограждение. На повечето места това не се е случило и ВиК операторът няма право да прави ограда в чужда земя”, допълни инж. Иванов.

Според Партениотис има контрол, който е паралелен – от страна на ВиК операторите и от регионалните здравни инспекции. „ВиК операторите вземат проби и следят за  качеството на питейната вода. С такава лека ръка да застанем и да кажем, че много лесно може да замърсим и да направим беля, с която да имаме епидемия или да всеем паника сред хората, това граничи с национално предателство и застрашава националната сигурност”, категоричен е той.

По думите му такива деяния трябва да имат своята санкция и да се помисли внимателно как да се променят някои законови норми, включително Наказателният кодекс.

„Не трябва да има законодателни промени, а трябва да се изпълни наредбата, заради което трябва всички отговорни институции да се ангажират”, коментира обаче инж. Иванов.

„Убеден съм, че ВиК операторите навсякъде са изготвили необходимите скици и планове за огражденията и са ги подали в „Басейнова дирекция”, която трябва да ги одобри. В следващия момент се блокира целият процес, а именно да се отчужди земята, тоест държавата трябва да намери тези средства и да отчужди земите, за да се изградят навсякъде санитарно-охранителни зони”, аргументира се той. „След това идва моментът с поддръжката, където има проблем, който трябва да бъде решаван през бизнесплановете на ВиК операторите”, заяви инж. Иванов