BWA-BG

иван иванов (Ivan - 1920x600)

интервю с инж. иван иванов

Водният сектор се управлява от различни институции и липсва координация, отговорността и контролът трябва да се обединят в едно министерство – инж. Иван Иванов, председател на Българската асоциация по водите

 

Г-н Иванов, факт е поредният нелеп инцидент, при който дете се удави в язовир край ямболското село Мелница. Охраняват ли се у нас язовирите и чия отговорност е това?

От инцидента можем да заключим, че не всички язовири се охраняват. Всъщност от дълги години се говори и обсъжда въпросът кои са собствениците и отговорните институции за охраната и поддръжката на всички язовири. Оказва се, че има един брой големи язовири, които са в отговорностите на държавното предприятие „Язовири и каскади”, има няколко язовира, които се експлоатират и поддържат от ВиК оператори и от там нататък следват общинските язовири и разни други микроязовири, които не бих казал, че се охраняват и поддържат качествено. Инцидентът, доколкото разбирам, е станал именно в такъв малък, недобре охраняван язовир. Важно е да се отбележи, че не е реалистично да се смята, че всички язовири в страната могат да бъдат охранявани с жива охрана – това е огромен ресурс. Но би трябвало около всичките, там , където няма такава охрана, да има сигнализация, че не трябва да се използва за плуване.

Тази поделена собственост ли е причината за проблемите с поддръжката и охраната на язовирите или има и други проблеми?

И това е проблемът, но основния проблем е липсата на финанси. Но за да стигнем и до него наистина е необходимо да има по-голяма яснота върху това кои са собствениците, които са отговорните институции за това да се охраняват и поддържат всички язовири. След това идва въпросът, откъде идват парите за тази поддръжка и охрана и въобще за експлоатацията на тези съоръжения. Естествено неяснотите, които се получават по отношение на това кой носи отговорността са в основата на всички проблеми. Когато някой бъде посочен като отговорен за конкретните действия, тогава може би нещата може да се случат много по-добре.

Защо е толкова трудно да се установи собствеността на язовирите у нас?

Това и аз се питам, тъй като вече е ясен броят на язовирите, ясен е проблемът, но вече дълги години се търси институцията, която да поеме тази отговорност. Може би точно заради липсата на финансиране се бяга от подобна отговорност, защото който поема собствеността на съответното съоръжение, ще бъде принуден да потърси начин да финансира поддръжката и охраната му, а това не е ясно как ще се случи. Знаете, че републиканският бюджет като цяло е затруднен -всички сектори търсят начини за финансиране през бюджета и в случая водният сектор винаги остава на опашката и е подценен, затова всеки бяга от тази отговорност. А самите язовири трудно носят печалба. Те могат естествено под някаква форма да бъдат стопанисвани така, че да носят възвръщаемост на експлоатация, като служат за рекреативна дейност, за риболов, за отглеждане на риби и други подобни стопански дейности. Но приходите от подобни дейности биха покрили само разходите за експлоатация, а не капиталовите разходи като например реконструкция на една язовирна стена или за подмяна на съоръжение, защото това са сериозни инвестиции независимо от размера на язовира. Всеки знае, че трудно ще намери инвестициите и трудно ще ги възстанови, ако ги вложи, затова бяга от отговорност.

Какъв е броят на язовирите у нас?

Общият брой на язовирите у нас е 2 200, от които 216 са големи. Хубавото е, че вече всяка година се прави преглед на техническото състояние на язовирните стени, отчитат се проблемите. Проблемът е, че няма последващи действия. Все още не се знае кой ще реагира на констатираните проблеми в техническото състояние на язовирите. Въпросът и за техническото състояние и за охраната на съоръженията е свързан с пари. От моя опит като прокурист на „Софийска вода” охраната на язовир Искър и язовир Бели Искър е доста сериозна финансова тежест върху ВиК оператора, предполагам, че това е навсякъде.

Каква част от съоръженията са с неизвестен собственик?

Ако говоря по памет – за близо 20% от съоръженията не се знае кой ги поддържа и експлоатира. Мога да Ви кажа, че НЕК стопанисва 30 язовира, „Напоителни системи” – около 170, а ВиК операторите около 10 язовира. От там нататък колко са стопанисвани от общините, промишлени предприятия, горски стопанства и са дадени под аренда, нямам информация. Сега има едно предложение на Министерството на околната среда и водите, което беше внесено в последния момент, с което се предлага Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ да бъде контролиращият орган, който да осъществява техническия контрол върху състоянието на язовирите. Пак казвам техническото състояние, не говорим за охрана. Естествено охраната до някаква степен има значение и за техническото състояние на язовирите, но не е това фокусът. В края на краищата самите граждани трябва да внимават да не пускат децата си в такива язовири да влизат, особено ако има обозначителни табели, а в повечето случаи има такива, че съответните съоръжения не са пригодни за плуване и за свободно използване.

Има ли вариант, при който обектите с неизвестен собственик могат да минат под юрисдикцията на дружества и компании, които успешно стопанисват други язовири? Как може да се реши въпросът с неясната собственост?

Държавното предприятие „Язовири и каскади”, което е част от НЕК, управлява повечето от язовирите, които са с национално значение. Бих казал, че го управлява добре, естествено и там има необходимост от повече инвестиции, за да ги приведе в по-добро технологично и експлоатационно състояние, но като цяло, на фона на останалите нещата са под контрол. Има някои като язовир Бели Искът, който се води от национално значение, но се експлоатира от „Софийска вода”. Други ВиК оператори експлоатират такива съоръжения и също биха казал, че има контрол върху състоянието им. Тези, за които говоря, че са с неясна собственост са по-скоро малки, микроязовири, като в повечето случаи предполагам, че общините са били собственици и или липсват документи, или те доброволно са се отказали от собственост, защото нямат изградената организация да ги поддържат. В тези случаи наистина може да се търси решението в това да се прехвърлят тези съоръжения в „Язовири и каскади”, но това заслужава по-задълбочена дискусия. В края на краищата това са малки съоръжения, които биха натоварили дружеството с допълнителни задължения и общините трябва да продължат да стопанисват тези съоръжения, но трябва да се намери начин те да бъдат финансирани адекватно. Другата форма е публично-частното партньорство. На много места има такова, но също така на много места то не е удачно, защото най-често язовири се дават при публично-частно партньорство за развъждане на риба, без обаче частната страна да има ангажименти да поддържа съоръжението. Тоест те ги експлоатират, докато съоръженията станат непригодни или почти пред разпад и се отказват от съответния договор. Ето това не трябва да се допуска.

Споменахте, че техническото състояние на съоръженията се проверява ежегодно. В какво състояние са язовирите у нас към днешна дата?

Според докладът, който беше направен в края на април от междуведомствена комисия в страната има 70 язовира, които са в предаварийно състояние и изискват незабавно да бъдат взети мерки. Основно това са язовири, стопанисвани от общини и горски стопанства. Сещате се ,че тези язовири, след като са в критично състояние са опасни не само за живота и здравето на един човек, а на повече. Аз нямам информация дали са взети някакви мерки. Този доклад съществува, предполагам, че е публичен, но не мисля, че има решения на констатациите и някакви последващи действия, след като те са направени за съжаление.

Какво според Вас трябва да се промени във водния сектор?

Като цяло във водния сектор съществува един проблем с това, че той под някаква форма се управлява от различни институции и липсва координация. След драматичните инциденти, които се случиха с преливането и скъсването на язовирни стени е направи Междуведомствена група, която както споменах, наблюдава състоянието на язовирите, но това според мен е временно решение. За мен трябва да се обедини в едно министерство отговорността, контролът, политиката на всички неща, свързани с водния сектор – язовири, реки, ако щете дори управлението на водоснабдяване и канализация. В противен случай просто се прехвърля отговорността от едно място на друго.

 

Интервю за Агенция „Фокус”, във връзка със стопанисването и поддръжката на язовирите у нас, взето от Василена Йорданова.

Translate »