BWA-BG

Красимир Петров 2

 

 

 

УАСГ традиционно е от предпочитаните ВУЗ в България – проф. инж. Красимир Петров, ректор на Университета по аргитектура, строителство и геодезия (УАСГ)

Проф. д-р инж. Красимир Петров е завършил Първа политехническа гимназия „Хр. Смирненски” в Перник и Висшия институт по архитектура и строителство /ВИАС/, спезиалност „Хидромелиоративно строителство”. От 1983 г. работи в УАСГ. През 2011 г. става професор по хидромелиоративно строителство. Преди да бъде избран за ректор на УАСГ проф. Красимир Петров е бил зам.-декан по учебната работа на Хидротехническия факултет в УАСГ и зам.-ректор по учебната работа на УАСГ. Проф. Петров е член на УС на НТС по водно дело и главен редактор на списание Водно дело. Член е и на Сдружението на независимите експерти в околната среда /СНЕОС/, на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/ – София, на Българска асоциация природен газ, , на Българската асоциация по водите /БАВ/. Председател е на УС клъстер Природен газ.

Проф. Петров, от 1942 г. до днес в Университета по архитектура, строителство и геодезия са завършили около 6000 архитекти и 40 000 инженери. Какво представлява УАСГ днес?

Отново сме в навечерието на предстоящата кандидатстудентска кампания. УАСГ влиза в кампанията със самочувствието на най-старото висше техническо училище у нас. През миналата година отбелязахме 70 години от основаването на нашия университет. В последните години вече има редица държавни и частни ВУЗ. Ние приемаме конкуренцията, която е стимул да покажеш най-доброто. Отдавна не е променяна структурата на УАСГ, която е изградена от пет факултета – архитектурен, строителен, геодезически, по транспортно строителство, хидротехнически и един департамент – по приложна лингвистика и физическа култура. По традиция от две години в нашия университет през февруари бе проведена Кандидатстудентската борса. Участваха повече от 40 ВУЗ. Държавата субсидира държавните университети в зависимост от броя на студентите. Ние не можем да надхвърлим рамките, които са ни поставени от различните акредитации.

Институционалната акредитация започва отново – тя беше за последните 5 г. Ние сме подготвили документация за следващите 5 години. За следващата учебна година, отчитайки резултатите от миналата, установихме, че е необходимо да намалим броя на планираните студенти. Думата си казва и демографската ситуация, не бих искал да кажа демографска криза.

Трудно ли се управлява едно от престижните висши учебни заведения у нас?

И трудно, и лесно. Трудностите произтичат от несъвършената нормативна база, която регламентира различните дейности на ВУЗ. Ректорът е равен с всички останали преподаватели, а в същото време е и пряк ръководител и работодател. Хубавата страна е, че не винаги са необходими официални комуникации. По този начин се осигурява по-добър синхрон между отделните нива. Вече почти две години съм ректор и мога да кажа, че УАСГ стои стабилно в образователното пространство.

УАСГ поддържа много добри връзки с другите технически ВУЗ в страната, участваме в Съвета на ректорите, с оглед дефинирането на юридическана рамка за по-доброто бъдеще на всички университети в България. Разбира се, за да се случи това трябва активно да заработи Народното събрание, както и ресорните министерства, с които работим в тясна връзка.

Как си обяснявате липсата на интерес към някои специалности, например в Хидротехническия факултет. Как ще се преодолее това, тъй като завършващите инженери напр. по ВиК са 50-60 на година. Според Вас, достатъчна ли е тази цифра, за да покрие необходимостта от ВиК инженери във водните дружества, пречиствателните станции и т.н.

В различните направления на водния сектор практическата реализация е различна. Водното строителство е обвързано с държавните органи, работещи във водното стопанство. Корпоративната структура не е еднакво организирана в различните сектори. Затрудненията се получават и от факта, че до момента не се създаде отделен Закон за ВиК. Промените относно ВиК бяха добавени към Закона за водите, но там не се третират хидроенергетиката, мелиорациите, борбата с вредното въздействие на водата върху инфраструктурата.

Като възпитаник на ХТФ имам пряко отношение към водното стопанство. Предишни години сме участвали в изработка на текстове в Закона за водите, както и на други нормативни актове от областта на водния сектор. Смятам, че едно по-окрупнено образование в областта на водния сектор с една по-добра основа и специализация в по-горните курсове ще повиши интереса на младите към различните специалности н Хидрофакултета.

Какви, според Вас, са допирните точки за съвместна дейност между УАСГ и Българската асоциация по водите /БАВ/, и с какво БАВ би могла да съдейства за подготовката на кадри във водния сектор?

В УАСГ има наложен стереотип на взаймодействие с браншовите асоциации. Имаме много добри контакти със Съюза на архитектите, КИИП, Камарата на строителите в България и разбира се, с Българската асоциация по водите. Имаме много допирни точки с БАВ. Разговаряли сме многократно. Аз съм редовен член на Асоциацията. БАВ като нестопанска организация има своите цели и задачи. Съвместна дейност може да бъде в практическото обучение, участие в семинари и други форуми за обмен на знания. С посредничеството на БАВ можем да осигурим стажовете на нашите студенти във ВиК дружества, службите по напоителни системи, , хидромелиорации, корекции на реки.

Интервюто взе Ани Саргавакян

Translate »