BWA-BG

Банер - утайки copy

Първа конференция на БАВ: „Утайките от ПСОВ: Проблеми и решения”

Участие в организираното от Българската асоциация по водите събитие взеха над 100 представители на министерства, научните среди и бизнеса

Българска асоциация по водите (БАВ) организира първата по рода си конференция, посветена на темата „Утайките от ПСОВ: Проблеми и решения”. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова откриха специализирания форум. Участие в събитието взеха председателят на БАВ инж. Иван Иванов и председателят на Световната асоциация по водите проф. Хелмут Кройс. Част от конференцията бяха зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков и директорът на Дирекция „Водоснабдяване и канализация“ в МРРБ Иванка Виденова. Тя се проведе на 10 май 2016 г. в Интер Експо център – София.

На форума бяха разгледани различни методи за генериране на утайки и съвременни методи за тяхното използване като продукт, а не като отпадък. Предложени бяха иновативни и технико-икономически изгодни решения за третиране и оползотворяване на постоянно нарастващите и трупащи се количества утайки от ПСОВ.

„До 2020 г. депонирането на утайките от пречиствателните станции трябва да се прекрати. В същото време количеството им ще расте, тъй като ще се откриват нови пречиствателни съоръжения. Това означава, че трябва да се търсят начини за тяхното екологосъобразно управление, защото утайките не са отпадък, а ресурс“. Това каза министърът на околната среда и водите Ивелина Василева в приветствието си към участниците в конференцията.

По данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) през 2014 г. у нас са генерирани 55 хил. тона утайки в резултат от работата на пречиствателните станции. В страната се експлоатират 89 селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ), като 50 от тях бяха изградени или модернизирани с пари по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“. През новия програмен период предстои строителство на нови пречиствателни съоръжения. Първите ще бъдат по т. нар. фазирани проекти на Банско, Варна, Видин, Враца, Раднево, Тервел, Шумен и Ямбол, каза министър Василева. Тяхното изпълнение започна в предишния програмен период и ще бъде завършено със средства от новия. Ще се реализират и инвестициите на Пловдив, Асеновград, Плевен-Долна Митрополия и Добрич на стойност 402 млн. лв. С ЕК бе договорено да се пристъпи и към бързото изпълнение на още 5 проекта за пречиствателни станции и довеждащи колектори на общините Приморско, Тутракан, Елхово, Чирпан и Айтос. Общата им стойност е 117 млн. лв. Пречиствателни съоръжения ще се изграждат и след приключване на Регионалните прединвестиционни проучвания (РПИП) на територията на 14-те консолидирани ВиК оператора. И именно при разработването на РПИП очакваме да бъдат предложени методи за третиране на образуваните утайки, каза министър Василева. Това може да бъде изгаряне, компостиране, рекултивация на нарушени терени и други. Решенията ще се вземат на регионално ниво, а необходимите съоръжения и технологии ще може да се финансират по новата приоритетна ос „Води“, допълни министърът.

„Предизвикателството е голямо и се надявам и очаквам днес да бъдат намерени решения за проблемите, касаещи третирането на утайките, защото този аспект трябва да бъде взет предвид при разработването на новите бизнес планове на ВиК дружествата за периода 2017-2022 година“. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при откриването на форума.

Този въпрос трябва да бъде акумулиран и изчислен в тях, подчерта тя. Като второ предизвикателство Павлова определи възможността за инвестиции във водна инфраструктура с европейски средства по линия на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ и Програмата за развитие на селските райони, които могат да бъдат направени след като отрасъл ВиК се реформира. Що се касае до активите, сключване на договори между асоциации и оператори, реформата вече е факт, заяви Павлова. Пред нас стои задачата, свързана с окрупняване на операторите в сектора, каквото е изискването, за да може европейските средства да бъдат инвестирани в проекти, допълни тя. От 28 области реформата е напълно приключена в 16, като в почти всички останали, освен в 4, има желание тя да бъде осъществена, информира министърът и допълни, че очаква с общи усилия тя да приключи. Ще направим постъпки към Министерството на околната среда и водите, за да получим финансиране за подготовката на регионалните прединвестиционни проучвания и за областите, които са заявили готовност да се окрупнят. Регионалният министър информира, че избраните изпълнители за подготовката на РПИП за 14 области, които вече са с един окрупнен оператор, са стартирали работата по тях. Те ще трябва да потърсят възможности за оползотворяване на утайките, които трябва да бъдат заложени в бъдещите проекти, за финансирането на които ще се търсят европейки средства. Необходимо е да намерим най-доброто решение за всички, които трябва да ги прилагат, подчерта Лиляна Павлова.

Според проф. Хелмут Кройс начинът на обезвреждането и използването на утайките е въпрос на национално законодателство. В бъдеще обаче основният метод за третиране в големите градове на Европа ще бъде изгарянето, в резултат на което ще се получава топлинна или електро енергия. В по-малките населени места получените количество от ПСОВ ще се използват земеделието, но след предварителното им третиране, за да няма рискове за човешкото здраве, почвите и водите.

По данни на ИАОС 44% от утайките през 2015 г. са рециклирани и оползотворени. Но този дял трябва да расте. До края на 2016 г. рециклирането и оползотворяването трябва да достигне 55%, 60% до края на 2018 г. и 65% до края на 2020 г. Енергийното оползотворяване трябва да достигне 10% до края на 2016 г., 20% до края на 2018 г. и 35% до края на 2020 г.

Проблемът е сериозен и в европейски мащаб. Годишно в Европейския съюз в резултат от пречистването на отпадъчните води се образуват 15 млн. тона утайки. Години наред основни методи за третирането им са депонирането, използването в селското стопанство и промишлеността, каза специалният гост на форума проф. Хелмут Кройс от Световната асоциация по водите. Депонирането обаче ще се ограничава, тъй като утайките съдържат опасни съединения и микроорганизми. Строго се регламентира и използването им в земеделието. Близо 40 години утайките са прилагаха в селското стопанство на Германия, защото съдържат фосфор и натрий и могат да бъдат заместител на торовете. В някои региони на Федералната република обаче употребата им в земеделието вече е забранена. В Австрия половината от утайките се изгарят, а другата половина се използват за земеделски нужди.

Председателят на Българска асоциация по водите инж. Иван Иванов отбеляза: „Темата за оползотворяване на утайките от пречиствателните станции за отпадъчни води отдавна се дебатира в нашите среди, но като че ли настана моментът, когато трябва да се намерят и приложат най-ефективните и устойчиви решения за България. Изключително съм доволен от факта, че именно БАВ организира тази конференция и интересът към нея е толкова голям. Сигурен съм, че чрез нея всички отговорни фактори за решаването на този нарастваш проблем достигат до ценна информация и се запознават с най-актуални решения за нарастващия проблем”.

Лектор на конференцията за проблемите на утайките от ПСОВ в първия панел, воден от д-р инж. Атанас Паскалев – член на УС на БАВ, беше Александър Иванов, младши експерт в отдел „Управление на битови и строителни отпадъци“, Дирекция „Управление на отпадъците и опазване почвите“ в МОСВ. Той говори по темата „Национална политика по управление на утайките и пречистването на отпадъчни води (правна рамка и настояща ситуация)“. Основни акценти в презентацията му бяха законодателната рамка и целите при управлението утайки от ПСОВ в България, съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците, Закона за опазване на земеделските земи, Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието и Националния стратегически план за управление на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води на територията на Р България.

Събитието продължи с презентация на Орал Чимсьокен от фирма INEVA – основен спонсор. Той представи „INEVA за зелена околна среда: от отпадъци към енергия“. Пет бяха основните направления, които бяха изтъкнати като силни страни на фирмата: насоченост изцяло в полза, а не във вреда към околната среда; икономически и ергономически високо ефективност; възможност да се използват преработените утайки като източник на електрическа енергия и не на последно място – постоянното и надеждно обезвреждане и отстраняване утайките от ПСОВ.

Перспективите в Европа за обработването и управлението на утайките от ПСОВ бяха акцент в лекцията на проф. Хелмут Кройс, председател на Световната асоциация по водите (IWA). След кратко представяне на някои исторически предпоставки и настоящото положение при законодателството в Европа той изказа своето предположение за развитието на методите за третиране на утайките от ПСОВ, а именно, че в големите градове основен предпочитан метод ще бъде изгарянето на утайките, докато в по-малките – тяхното оползотворяване в селското стопанство.

„Особености на Българските национални стратегии за управление на утайките от ПСОВ на населени места“ представи проф. Румен Арсов от УАСГ, член на УС на БАВ. В презентацията си той основно наблегна върху същественото различие между основните национални документи, свързани с третиране на утайките от ПСОВ, а именно – „Национален план за отстраняване на утайки от градски ПСОВ в България”, изготвен през 2001 г. и „Стратегически план за управление на утайките от градски пречиствателни станции за отпадъчни води“, изготвен през 2014 г., както и нереалистичните срокове и условия, заложени и в двата от тях.

Вторият панел, с модератор проф. Румен Арсов, продължи с презентация на д-р инж. Атанас Паскалев, член на УС на БАВ на тема „Утайките като енергия и продукт – примери за подражание“. С цел подобряване енергийната ефективност и цялостната работа на ПСОВ основните препоръки, направени от лектора, се сведоха до издаване на „Ръководство за енергиен одит на ПСОВ“, въвеждане на бенчмаркинг на пречиствателните станции в България, промяна в Наредбата за регулиране на качеството на ВиК услуги, както и да се преоцени използването на анеробно третиране на утайките за по-малките населени места.

За термичната обработка на утайки говори проф. Петер Ротерманер от Andritz Separation. „Центрофуги HAUS за различни приложения“ представи Сандер ван Хаттем от фирма „Индустриал Партс“ ООД. В рекламната презентация на фирмата той наблегна на основните предимства на машините, предлагани от представляваната от него фирма, които се свеждат до бързо възвръщане на инвестицията, значително намаляване на използваните полимери при обезводняване на утайките, увеличаване на произведения биогаз и намаляване на разходите за депониране. Как се получава биогаз от активни утайки от градска ПСОВ и за различните смеси от органични отпадъци говори ст. н.с. II ст. д-р Иван Симеонов от БАН. „Компостиране на утайки от ПСОВ с покривна система GORЕ“. Така беше озаглавена фирмената презентация на „Рисайклинг България“ ООД, представена от Янаки Пенов. В нея г-н Пенов представи основните предимства на компостираните утайки, чрез иновативната система на фирмата, а именно: доказана през времето ефективност, гъвкавост и лесно изграждане, ниски производствени разходи и минимална поддръжка, лесно опериране на процеса, значително намаляване на миризмата, приложимост за всякакви видове органични отпадъци, кратко време за доставка и монаж, възможност за работа във всякакви климатични условия.

„Изисквания и възможности за оползотворяване на утайки от ПСОВ в земеделието представи проф. Светла Маринова от ИПАЗР „Никола Пушкаров“. Нейните колеги проф. Мартин Банов и д-р Вера Петрова съответно изнесоха лекции по темите „Възможности за използване на утайките от ПСОВ за рекултивация“ и „Промени в химичните свойства на почвата след торене с утайки от ПСОВ“. Австрийския опит при използване на утайките като източник на фосфор и възможности за неговото извличане сподели проф. Матиас Цеснер от Техническия университет във Виена. Доц. Ирина Рибарова от УАСГ обърна внимание на анализирането на потенциала за възстановяване на фосфор от ПСОВ – София в съответствие с Националния стратегически план за управление на утайките.

Проф. Светла Маринова от ИПАЗР „Никола Пушкаров“ беше модератор на третия панел, който започна с лекция на проф. Валентин Ненов от Университет „Проф. А. Златаров“ на тема „Опции за получаване на струвит в конвенционалните ПСОВ“. Проф. Маринова разгледа и въпроса за методиката за третиране на утайки от ПСОВ с варови материали. Д-р Стилианос Пападополус, Гърция направи презентация за „Прилагане на биоагломерация чрез специалнзирани микроорганизми в ПСОВ с цел подобряване на качеството на пречистваните отпадъчни води и значително намаляване на количеството на утайките“. За соларното изсушаване на утайките от пречиствателни станции – „една благоприятна за околната среда трайна технология“ говори Себастиан Клиемт, от фирма „Хубер“, Германия. „Преценка на утайки от ПСОВ като суровина за производство на биогаз и на биошлам“, беше темата на лекцията, изнесена от д-р Аделина Генчева от НБУ. А добрите практики в управлението на утайки от ПСОВ с български вермиинсталации “beVermi” представи Енчо Енчев от „БГ Еко Проджект”.

Събитието завърши с дискусия по темите, набелязани от участниците във форума, а официално закриване направи д-р инж. Атанас Паскалев, който изказа благодарности на всички, участвали в организацията и протичането на събитието. Той също така изказа своите надежди, че това няма да бъде последното събитие, посветено на утайките от ПСОВ и че в бъдеще на подобни форуми ще имат все по-голяма тежест пред управляващите органи и обществото.

Основен спонсор на събитието е фирма INEVA. То беше осъществено също така и с подкрепата на „Индустриал Партс“ ООД и „Рисайклинг България“ ООД.

програма

галерия

Презентации и резюмета

ЛекторПрезентацииРезюмета - БГ + ENДоклади
Д-р инж. Атанас Паскалев
Официално откриване от д-р инж. Атанас Паскалев
Александър Георгиев, младши експерт в отдел "Управление на битови и строителни отпадъци", дирекция "Управление на отпадъците и опазване почвите", МОСВНационална политика по управление на утайките и пречистването на отпадъчни води /правна рамка и настояща ситуация/Резюме
Oral ÇİMSÖKEN, INEVA - Основен спонсорINEVA за зелена околна среда: от отпадъци към енергия
проф. Хелмут Кройс, Световна асоциация по водите IWA, ПредседателПерспективи в Европа за обработването и управлението на утайките от ПСОВРезюме
проф. Румен Арсов, УАСГ, БАВОсобености на Българските национални стратегии за управление на утайките от ПСОВ на населени местаРезюме
д-р инж. Атанас Паскалев, БАВУтайките като източник на енергия и продукти - примери за подражаниеРезюме
проф. Петер Ротерманер, Andritz SeparationТермична обработка на утайкиРезюмеДоклад
Сандер ван Хаттем, Индустриал ПартсЦентрофуги HAUS за различни приложения
Иван Симеонов, БАНПолучаване на биогаз от активни утайки от градска ПСОВ и различни смеси от органични отпадъциРезюме
Янаки Пенов, Рисайклинг България ООД Компостиране на утайки от ПСОВ с покривна система GORЕ
проф. Светла Маринова, ИПАЗР "Никола Пушкаров"Резюме
Д-р Вера Петрова, ИПАЗР "Никола Пушкаров"Изисквания и възможности за оползотворяване на утайки от ПСОВ в земеделиетоРезюме
проф. Мартин Банов, ИПАЗР "Никола Пушкаров" Възможности за използване на утайките от ПСОВ за рекултивацияРезюме
Доц. Матиас Цеснер, TU-Wien, ТУ-ВиенаАвстрийския опит при използване на утайките като източник на фосфор и възможности за неговото извличанеРезюме
доц. Ирина Рибарова, УАСГАнализиране на потенциала за възстановяване на фосфор от ПСОВ - София в съответствие с Националния стратегически план за управление на утайките
проф. Валентин Ненов, Университет „Проф. А. Златаров“Опции за получаване на струвит в конвенционалните ПСОВРезюме
проф. Светла Маринова, ИПАЗР "Никола Пушкаров" Методика за третиране на утайки от ПСОВ с варови материалиРезюме
Д-р Стилианос Пападополус, Alpha Bioenergy LtdПрилагане на биоагломерация чрез специалнзирани микроорганизми в ПСОВ с цел подобряване на качеството на пречистваните отпадъчни води и значително намаляване на количеството на утайкитеРезюмеДоклад
Себастиан Клиемт, Huber SEСоларно изсушаване на утайки от пречиствателни станции – една благоприятна за околната среда трайна технологияРезюме
Д-р Аделина Генчева, НБУПреценка на утайки от ПСОВ като суровина за производство на биогаз и на биошламРезюме
Енчо Енчев, „БГ Еко Проджект”Добрите практики в управлението на утайки от ПСОВ с български вермиинсталации “beVermi”РезюмеДоклад
Translate »