Водещ партньор: General Directorate of Water Management (OVF), Hungary
Проектен партньор 2 GeoGold Kárpátia Environmental and Engineering Expert Llc. (GeoGold), Hungary
Проектен партньор 3 Technische Universität München (TUM), Germany
Проектен партньор 4 Croatian Geological Survey (HGI), Croatia
Проектен партньор 6 Research and Development Institute for Wildlife and Mountain Resources (ICDCRM), Romania
Проектен партньор 7 Institute of Hydraulic Engineering and River Research, Austria
Проектен партньор 8 Public Water Management Company Vode Vojvodine (PWMCVV), Serbia
Проектен партньор 10 Central European Service for Cross-Border Initiatives Balkans (CESCI Balkans), Serbia
Проектен партньор 11 Geological Survey of Federation of Bosnia and Herzegovina, BiH
Проектен партньор 12 Bulgarian Water Association, Bulgaria
Изменението на климата води до промени в режима на валежите, евапотранспирацията и влажността на почвата, което допринася за намаляване на подхранването на подземните води. Предвид настоящите тенденции, това явление ще бъде най-силно изразено в средното и долното течение на река Дунав, застрашавайки водоснабдяването на милиони хора. Подземните води взаимодействат пряко със съседните реки, притоци или напоителни канали: когато нивото на водите в реката и нейните притоци е високо, те подхранват подземните води, докато при понижаване това се отразява и на нивото на подземните води. Наличието на палеоканал също би могло да окаже влияние върху тяхното ниво, ако бъдат оползотворени. Нещо, което е основна цел на настоящия проект.
Проектът има три конкретни цели:
1. Разработване на съвместна методология чрез събиране на архивни данни, определяне на зони за вземане на проби и изготвяне на предварителни проучвания за приложимостта на иновативни технологии за задържане на води.
2. Изграждане на система за мониторинг на технологиите за контролирано подхранване на водоносни хоризонти (MAR) в четири трансгранични пилотни зони. Тя обслужва две цели: изследване на хидродинамичната връзка между палеоканалите и река Дунав, както и определяне на устойчивостта на дигите в избраните зони за проучване.
3. Разработване на съвместен план за действие с цел въвеждане на интегриран и устойчив транснационален подход за управление на водите в басейна на река Дунав и прилагане на иновативни мерки за задържане на води.
Третата среща по проект InnoWATCCH се проведе във Виена на 23–24 юни 2026 г. в лабораторията BOKU River Lab. Проектът, подкрепен от програмата „Interreg Дунавски регион“, има за цел да допринесе за справяне с проблемите, породени от недостига на вода, влошаването на качеството на водите, предизвикателствата пред защитата от наводнения и остарялата инфраструктура за управление на водите в Дунавския басейн чрез иновативни решения за задържане на води. Проектът е насочен към Централна Европа и средното и долното течение на реките Дунав и Сава, където последиците от изменението на климата са особено тежки.
В срещата участваха Генералната дирекция за управление на водите (OVF, Унгария), GeoGold Kárpátia Environmental and Engineering Expert Ltd. (Унгария), Техническият университет в Мюнхен (Германия), Хърватската геоложка служба (Хърватия), Научноизследователският институт за дивата природа и планинските ресурси (Румъния), Институтът по хидротехника и речни изследвания (Австрия), публичното предприятие за управление на водите „Vode Vojvodine“ (Сърбия), CESCI Balkans (Сърбия) и Българската асоциация по водите (България).
По време на срещата партньорите направиха преглед на напредъка, постигнат през предходния период, като поставиха специален акцент върху процесите на събиране на данни, избора на пилотни зони и предварителната оценка на различни технологии за задържане на води. Освен това се проведоха подробни дискусии относно изследването на хидродинамичните връзки и анализа на въздействието върху екологията и околната среда. В рамките на InnoWATCCH партньорите проучват потенциала за съхранение на вода в палеоканали (стари речни корита), връзката между подземните и повърхностните води, както и възможностите за „Managed Aquifer Recharge“ (MAR) – т.е. изкуствено подхранване на запасите от подземни води. По време на срещата беше извършен и преглед на дейността през първата година в присъствието на експерта по проекти от Съвместния секретариат (JS) г-н Густав Чомор.
Като водещ партньор, OVF отговаря за техническата и финансовата координация на проекта, за съгласуването на работата на партньорите и за осигуряването на единно представяне на резултатите от проекта. Задачите по проекта включват също разработване на обща методология за избор на пилотни зони, проектиране на интегрирана система за мониторинг, анализ на въздействието върху околната среда, както и изготвяне на съвместен план за действие и методологическо ръководство. В рамките на програмата участниците посетиха лабораторията „BOKU River Lab“ под ръководството на доц. д-р Михаел Тритхарт. Със своята модерна инфраструктура за хидравлични изследвания, тя предоставя възможност за изучаване на функционирането на речните системи, транспорта на наноси и хидравличните ефекти от инженерни намеси по речните корита. Демонстрацията на място показа как научните изследвания и внедрените решения в управлението на водите са тясно свързани с целите на проекта InnoWATCCH.
През втория ден участниците посетиха австрийския пилотен район по проекта, както и обекта за възстановяване на ръкава „Johler Arm“. По време на посещението те се запознаха отблизо с мерки, предлагащи практически решения за задържане на води чрез природно-базирани методи и за намаляване на риска от наводнения. Като цяло, срещата помогна на партньорските институции съвместно да планират дейността си за предстоящия период и да задълбочат сътрудничеството си при справянето с предизвикателствата в управлението на водите в Дунавския регион.
Специални благодарности на BOKU за организацията на събитието и на нашия чудесен домакин Михаел Тритхарт.
Втората партньорска среща по проекта InnoWATCCH се проведе в Мюнхен на 21 януари 2026 г. и беше организирана от Техническия университет в Мюнхен (TUM).
Срещата премина успешно с участието на всички партньори по проекта (осем присъствено и двама онлайн), включително Геоложката служба на Федерация Босна и Херцеговина (заместваща партньор PP9) и Българската асоциация по водите (заместваща партньор PP5).
Бяха изнесени презентации и проведени дискусии по следните теми:
A1.1 Събиране на архивни данни за обхвата на регистрираните и нерегистрираните палеоканали – преглед на окончателните данни и подготовка за определяне на границите на зоните за вземане на проби
A1.2 Определяне на границите на зоните за вземане на проби в рамките на пилотните райони – дискусия и предварителни предложения
A2.1 Изследване на хидродинамичната връзка между палеоканалите и река Дунав – представяне и обсъждане на методологията
A3.1 Анализ на въздействието върху околната среда – окончателна методология, обсъждане на необходимите данни и изпълнението
Специални благодарности на Арно Райн (TUM) за организацията на тази партньорска среща, проведена с голяма отдаденост и внимание към детайла. Благодарение на него всичко протече гладко, като по този начин се гарантира постигането на целите на срещата.
