Интервю с проф. д-р инж. Богдана Куманова, преподавател в катедра „Инженерна химия“ в Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ)
Проф. д-р инж. Богдана Куманова е завършила ХТМУ, специалност „Технология на органичния синтез и каучука”. Има диплома по инструментални методи в аналитичната химия от Токийския 
технологичен институт. Повече от 40 години работи в ХТМУ като преподавател – асистент, ръководител на лаборатория по масспектрометрия, доцент и от 2008 г. – професор в Катедра „Инженерна химия”.
Проф. Куманова е била декан на Факултета по химично и системно инженерство, главен редактор е на научното списание Journal of Chemical Technology and Metallurgy, била е член на Съвета по екология към ХТМУ и на Специализирания научен съвет по инженерна химия.
През годините поддържа контакти с редица учени от университети в Германия, Великобритания, Франция, Гърция, Чехия и Япония.
Член е на работната група по образованието в инженерната химия към Европейската федерация по инженерна химия, лицензиран експерт към МОСВ, член на Технически комитет по опазване на околната среда към Българския институт по стандартизация.
Проф. Куманова има повече от 150 научни публикации. Под нейно ръководство са разработили и защитили десиртации 12 докторанта.
Проф. Куманова, през последните години се построиха десетки пречиствателни станции за отпадъчни води /ПСОВ/. Изграждането на нови ще продължи. Според Вас, ще имаме ли достатъчно кадри, които да работят в ПСОВ?
Според мен има кадри, много добре подготвени инженер-химици. В университета понякога се шегуваме, че като химици и металурзи имаме „принос” в замърсяването на водните басейни, затова пък учим студентите как да се предотвратява замърсяването и как да се пречистват замърсените води. Обучение по пречистване на води се провежда на няколко места в ХТМУ. Началото е поставено в катедрата по инженера химия в годините още от времето на покойния проф. Димитър Еленков. Тогава бе създадена школа за следдипломна квалификация по опазване на околната среда с една от дисциплините – пречистване на водите. Аз започнах да преподавам тази дисциплина, когато дойдох в катедрата преди 30 години. След това тази дисциплина влезе в учебния план на специалността „Химично инженерство”. Когато имахме т. нар. трета степен на обучение, в учебния план влизаха дисциплините по пречистване на води и газове, преработка на твърди отпадъци, които се преподават и до днес. Една от основните дисциплини е „Процеси и апарати”, в която се изучават процесите утаяване, адсорбция, абсорбция, екстракция и др., които се прилагат при пречистването на водите. По този начин студентите придобиват добра инженерна подготовка. Освен че изучават процесите чрез които се отстраняват вредните вещества от водата, студентите получават знания по неорганична химия, аналитична химия, физикохимия, органична химия.
По линия на Европейската програма TEMPUS в университета беше организиран Европейски магистърски курс по Устойчиво развитие и опазване на околната среда, в който се провежда обучение по пречистване на водите. Този курс се организира ежегодно вече 20 години. През последните години беше създадена и катедра по „Инженерна екология”.
Колко инженер-химици, специалисти по пречистване на води, се дипломират всяка година?
В специалността „Инженерна химия”, както и същата с преподаване на немски и френски език, всяка година 15-20 студенти се дипломират успешно. Обучаваните в Европейска магистратура по устойчиво развитие и опазване на околната среда,където участват както българи, така и чужденци, ежегодно завършват 15-20 студента. Още толкова завършват специалността „Инженерна екология”.
Освен лекциите в университета, студентите посещават ли ПСОВ за практически познания?
Когато имам възможност водя студентите в ПСОВ – Кубратово. Също така сме посещавали ПСОВ – Пазарджик и ПСОВ – Горна Оряховица. Там станцията е много добра. Стига да имаме финансова възможност, тези посещения са много полезни. Студентите виждат с очите си процесите на пречистване и съответните съоръжения, тогава се осмисля наученото от лекциите.
Проф. Куманова, според Вас намират ли си лесно работа завършилите? Всички знаем, че заплащането в сектора е ниско. Какво е Вашето впечатление – остават ли в България или търсят работа в чужбина?
Голяма част от нашите випускници са си намерили работа в България – например в Агенцията по околна среда, в представителства на европейски фирми, в лаборатории. Наш студент е главен технолог на ПСОВ – Кубратово. Още на първата лекция казвам каква е философията на тази дисциплина – това е изкуство, трябва да се знае какво има във водата, какви са замърсяващите вещества и съответно да се изберат подходящите процеси за тяхното отстраняване. Втората част на тази логика е задължителната последователност – предварително, първично, вторично, третично третиране и дезинфекция.
Смятам, че образованието, което даваме на нашите студенти е сериозно и задълбочено. Те получават добри познания по специалността, а много от тях говорят и по два западни езика. С такъв образователен ценз те ще могат да си намерят работа както у нас, така и в чужбина. Разбира се, въпросът е на личен избор.
В БАВ има Център за професионално обучение, който вече проведе няколко курса за оператори на ПСОВ. Смятате ли, че такова обучение е необходимо и бихме ли могли да си сътрудничим?
Относно необходимостта от такива курсове, разбира се, че трябва да ги има. Днес, във всички професионални области много бързо навлизат иновациите. За да има успех даден специалист, той трябва да е в час с новостите в неговата област. Мисля, че е време да преодолеем поведението и старата практика – всеки да си пази периметъра, защото това не води до успех. Убедена съм, че имаме много допирни точки за сътрудничество с колегите от УАСГ, и с БАВ, което можем да осъществим, защото всъщност работим в една посока.
Интервюто на Ани Саргавакян
