Skip to main content
Търсене

Колко са язовирите в България и какво е тяхното състояние и поддръжка

статия на доц. д-р инж. Венци Божков

Водата е един от най-важните ресурси, за да съществува животът на планетата. Затова е необходимо да я има постоянно, в достатъчно количество и с добро качество. Един от начините да бъде осигурено достатъчно качествена вода в даден регион, където естествените водни източници не могат да направят това, е да се регулира техният отток, т.е. да се построи язовир, който да акумулира излишната вода в периодите на излишък и да я предоставя, когато има недостиг.

Основното съоръжение на един язовир е язовирната му стена и съоръженията към нея – преливник и основен изпускател. Както всичко на този свят, така и строителството на язовирни стени се развива и усъвършенства непрекъснато, постоянно се увеличава и тяхната височина (145 м в България и 305 м по света). От обикновени земни насипи в началото днес телата на язовирните стени са сложни насипни или бетонови хидротехнически съоръжения с различни форми, просичани от множество различни видове и с различни наклони галерии, оборудвани със сложни, прецизни и скъпи контролно-измервателни системи.

Проектирането, строителството, оборудването, поддръжката и управлението на високи язовирни стени (над 15 м) са комплексни и сложни дейности, които трябва да се извършват само от високообразовани, квалифицирани и опитни хидроинженери. Язовирните стени са много скъпи, сложни, отговорни и важни за националната сигурност съоръжения, при които не трябва да се допускат некомпетентност, компромиси и грешки. Има достатъчни примери както у нас, така и по света, които показват какви могат да бъдат щетите в тези случаи.

Разрушаването на язовирна стена например предизвиква появата на огромна висока вълна, която се придвижва по речната долина с голяма скорост и нищо не може да я спре. Спокойната вода от язовира излиза от контрол и се превръща в мощна смъртоносна стихия. Това е недопустимо да се случи поради човешка грешка. Има обаче вероятност при изключително екстремни природни явления също да се стигне до разрушаването на язовирна стена – при силно земетресение, от голямо земно свличане на бряг в язовирното езеро или от екстремни валежи над водосбора, като в такива случаи почти нищо не може да се направи.

От началото на 2016 г. контролът над язовирните стени и съоръженията към тях се извършва от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор към икономическото министерство или от оправомощени от него длъжностни лица. Тогава за първи път в българската хидротехническа практика се появява и още един единен национален контролен орган – Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях.

В момента по официална информация в края на 2022 г. има 6845 язовира в България. Най-вероятно в това число са включени и много изкуствени водни тела, които по своята същност не са язовири. Независимо от горното през 2024 г. по документи няколко различни типа собственици трябва да се грижат за наличните язовири.

Най-големият собственик на язовири в страната са общините, притежаващи 4947 бр. предимно малки язовири, което е 72,3% от всички такива. Големите язовири са държавна собственост и се стопанисват от предприятие „Язовири и каскади“ към Националната електрическа компания, „Напоителни системи“ ЕАД и „Земинвест“ ЕАД към Министерството на земеделието и храните и от няколко ВиК дружества.

ПРОБЛЕМИ

От развитието на сектор „Язовири“ през последните няколко десетилетия може да се предположи, че повечето от съществуващите сега проблеми при големите и при малките язовири ще останат и през 2024 г.:

  1. Липса на достатъчно финансови средства при повечето собственици на язовири за полагането на адекватни грижи за тях;
  2. Липса на редовни наблюдения и измервания на наносите в язовирните езера;
  3. Използване на необновявани, морално и физически остарели контролно-измервателни системи, които са инсталирани по време на строителството на язовирите – с единични изключения;
  4. Липса на някои от предвидените в закона методики, нужни за експлоатацията и управлението на язовирите;
  5. Липса на държавна методика за изследване на разрушаването на язовирни стени и разпространението на възникналите от това високи вълни по реката и за очертаване на залетите в случая зони;
  6. Липса на редовни периодични проверки на пропускателната способност на облекчителните съоръжения на язовирите – с единични изключения;
  7. Липса на редовни периодични преоценки на върховете и обемите на високите вълни за створовете на язовирните стени – с единични изключения;
  8. Проблематично учредяване на санитарни охранителни зони при големите язовири, предназначени за питейни нужди, заради недобрата нормативна уредба;
  9. Съществуване на язовири, частна собственост, станали такива заради неизваждането им от съответния министър от активите на приватизирани държавни предприятия;
  10. Липса на хидроинженери в тази сфера заради ниското и нередовно заплащане в някои от държавните предприятия, стопанисващи язовири, и заради пренебрегване на тяхната роля.

Единственото място в страната, където се обучават хидроинженери, изучаващи проектиране, строителство, оборудване, поддържка и управление на язовирни стени, е Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Те се обучават в Хидротехническия факултет, който през ноември тази година ще отбележи 75 години от своето създаване.

Продължителното нерешаване на съществуващите проблеми води до затруднения в експлоатацията и управлението на големите/малките язовири, което предполага ескалиране и влошаване на ситуацията в сектора. Ако това продължава, след известно време може да се очаква възникването на кризисни ситуации от различно естество.

До края на 2020 г. според Годишен доклад на ДАМТН 2020 г. е извършена класификация на 2064 броя язовири по степен на потенциална опасност, съответно:

  • в първа, висока степен – 888 броя;
  • във втора, значителна степен – 262 броя;
  • и в трета, ниска степен – 914 броя,

като на територията на 18 области класификацията е приключена.

Предназначението на язовирите е да съхраняват огромно количество вода, за да може същата да бъде оползотворена по-късно, когато стане нужда. Какво в действителност обикновено се случва?

Използвайки като претекст голямата загриженост за хората, собствениците/ползвателите им обикновено ги държат полупразни за дълъг период от време, за да има достатъчно празен обем за поемане на очаквана висока вълна от предстоящи валежи, вместо да положат грижи за преливника на язовира и да почистят речното легло след язовирната стена, за да може вълната да премине безпрепятствено по пътя си.

Горното е по-лесното, измамно по-евтино вместо полагане на споменатите грижи. Практикувайки това с години, накрая ще се стигне до:

  • Недостиг на вода в язовира за задоволяване на нуждите, за които е изграден;
  • Влошаване на качеството на насипа на насипната язовирна стена над поддържаното ниско водно ниво;
  • преливане през короната на насипната язовирна стена заради влошената пропускателна способност на неподдържания преливник, а това може да се окаже фатално както за самата насипна язовирна стена, така и за всичко след нея.

От доста време загрижени журналисти и псевдоексперти убеждават обществото, че преливането на язовир е причина за тревога и трябва да се очаква наводнение. Тези хора не искат да разберат, че по време на нормалната експлоатация на всеки язовир преливането (неконтролирано изпускане) през преливника на язовирната му стена, а не през нейната корона е нормално явление, в случай че преливащото водно количество не надвишава нормативно определеното такова, за което е бил оразмерен съответният преливник, и то ще бъде проведено от почистената речна долина.

Когато даден язовир преди десетилетия е бил проектиран, неговият полезен обем е изчислен да задоволи нуждите на потребителите, за които той ще бъде изграден. Тогава не е имало изискване да се предвижда воден обем за екологични нужди. В действащия закон обаче има изискване да се осигурява постоянното протичане на екологично водно количество за съществуването на флората и фауната там. Поради тази причина и поради това, че язовирът е в експлоатация години наред, за които обемът му би трябвало да е намалял заради наносите, които е акумулирал, е по-вероятно той да не може да задоволи дори всички нужди от вода, за които е бил проектиран. Този факт предполага да се направят необходимите изследвания за всеки язовир, да се предприемат съответните мерки за изясняване на ситуацията и за по-ефективното му управление.

РЕШЕНИЯ

За да оставим и след нас язовири, трябва да се спре с порочните практики на изключения и да започне прилагането на изоставените нормални дейности и полагането на адекватни, постоянни и навременни грижи за язовирите:

  1. Да се създаде единен регистър само на язовирите без други видове изкуствени водни тела, те да се третират отделно;
  2. Да започне редовното периодично измерване на наносите в язовирните езера;
  3. Да се направи нова оценка на високите вълни за всеки язовир с наличните хидрометеорологични данни;
  4. Да се оцени актуалната пропускна способност на преливниците и на речните легла след язовирните стени. В зависимост от получените резултати и от върховете на новооценените ВВ, които трябва да бъдат проведени, да се предприемат мерки за осигуряване на необходимата пропускна способност чрез реконструкция на преливниците или почистване и постоянно поддържане на речните корита чисти.
  5. Крайно време е при планирането и предприемането на действия, свързани с язовирите, да участват и хидроспециалисти;
  6. МОСВ да обнови в най-скоро време приложенията на методиката в „Методично ръководство за определяне характеристиките на максималния отток на реките в България“ от 1987 г. със събраните за последните близо 50 години от нейното изготвяне до сега налични хидрометеорологични данни;
  7. МОСВ да изготви и приеме Методика/наредба за начина на извършване на дейностите, свързани с изследването и изчислението на явленията, свързани с разрушаването на язовирните стени.

Крайно време е всички да се убедим в големите ползи от язовирите, които все повече ще се увеличават, и да започнем да осигуряваме необходимите средства за полагащите им се грижи. Това ще спомогне както за смекчаване на климатичните изменения (fight water with water), така и за осигуряването на необходимата безценна вода, ще се намали рискът от възникването на различни кризисни ситуации, свързани с язовирите, и ще можем да оставим на тези след нас язовири, така както ние сме получили от нашите предшественици.

Translate »