Лектор: Даниела Пеева
Даниела Пеева е председател на УС на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите и управляващ съдружник на консултантската компания „Инвестър Рилейшънс Сървисис“ ЕООД. Притежава повече от 20 години опит в областта на капиталовите пазари и тяхната регулация, връзки с инвеститорите, корпоративното управление, повишаване на стандартите за разкриване на информация и устойчиво развитие. През последните 3 години професионалната насоченост на Даниела се развива в посока отчитане на устойчивостта съгласно новите европейски изисквания и стандартите на ЕК. Даниела е магистър по право от Софийския университет. Притежава диплома по „Международни бизнес отношения и политическа икономика“ от London School of Economics, както и диплома по „Същност на финансовия климатичен риск“ от Middlesex University London
Член на работни групи към Европейската комисия, Европейския орган по ценни книжа и пазари и Европейската централна банка. Лектор на множество обучения по връзки с инвеститори, корпоративно управление и устойчиво развитиев България, Европа и Азия.
КАК ЩЕ НИ ЗАСЕГНАТ ВЪПРОСИТЕ, СВЪРЗАНИ С УСТОЙЧИВОСТТА
Темата за устойчвостта стана изключително популярна през последните няколко години и в същото време тя остава доста непонятна за голяма част от предприятията. Много от членовете на ръководствата на предприятията изобщо не могат да приемат, че техните дейности ще бъдат подчинени на толкова много регулация и считат, че това е поредната бюрократична и административна тежест дошла принудително от Европа.
Истината обаче е, че ако предприятието иска да бъде конкуретноспособно ще се наложи неговите ръководители да насочат вниманието си към разбатване на стратегии за устойчвост, планове за преход, да изследват въглеродния отпечатък на своите продукти и услуги и не на последно място да обачават и създават кадри в областта на устойчивото развитие и отчетност.
Устойчвостта включва три основни компонента: екологично, социално и управленско въздействие. Това въздействие е двупосочно: от вътре навън – какво предприятието прави и как въздейства на природата, на хората, на своите работници и служители и заинтересовани лица и обществото като цяло; и от вън на вътре – как природата, промените в климата оказват въздействие върху самия стопански субект и какви рискове поражда екологичната и социална среда за предприятието.
Всички тези въпроси ще засегнат най-напред големите предприятия, които следва да организират своята дейност в съотвествие с изискванията на европейското и национално законодателство в областта на устойчовстта и съответно да оповестяват информация на годишна база. Но въпраки това, ако едно малко предприятие е част от веригата на стойността на една друго голямо – лидер на верига на стойността, то също ще трябва да се преорганизира и да доставя на лидера информация. В противен случай много скоро, ако не предоставя тази информация е възможно лидерът на веригата на стойността да се откаже да си партнира с малкото предприятие. Същото важи и за предприятия, които са част от голяма икономическа група – те трябва да предоставят тази информация на компанията майка.
И тъй като специално внимание трябва да се обърне на малките предприятия, които нито имат капацитет, нито ресурс за въвеждането подобни сложни регулации са предвидени доброволни стандарти за отчитане на МСП, които са доста облекчени и опростени. Това, което ние съветваме малките предприятия е да започнат да се придържат към тях, за да могат плавно да преминат процеса. Освен това ще бъде необходимо и обучение на ръководните кадри по въпросите за устойчивостта и създаване на нови компетенции на ключовите позиции в предприятие. Добре е още сега компаниите да започнат да инвестират в такива експерти, които да ползват в бъдеще.
ОТ КОГА ВЛИЗА В СИЛА НОВАТА НОРМАТИВНА УРЕДБА И ИМА ЛИ САНКЦИИ, ЗА ТЕЗИ КОИТО НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАТ
Европейска правна рамка във връзка с устойчивостта обхваща голям брой законодателни актове – директиви, които следва да бъдат имплементирани в националните законодателства и регламенти с директно действие, без да е необходимо да бъдат транспонирани.
Ето един неизчерпателен списък, който обаче е доста голям: Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост – 2022/2464; Европейски стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, приети с няколко делегиранирегламента; Регламент за таксономията 2020/852 и 5 делегирани акта към него; Регламент 2019/2088 относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги; Директива относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушение на правото на съюза – имплементирана в българското законодателство – в сила от 04.05.2023 г. за работодатели с над 250 служители; Директива 2022/2381 за подобряване на баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на фондовата борса, и за свързаните с това мерки – предстои имплементация в националното законодателство; Предложение за Регламент относно опаковките и отпадъците от опаковки; Предложение за Дикеркива относно дължимата грижа на компаниите във връзка с устойчивостта Предложение за Директива относно твърденията за екологосъобразност и още редица законодателни актове.
Особено внимание трябва да се обърне на Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост, която следва да бъде имплементирана в националното законодателство до началото на юни 2024 г. Имплементацията се осъществява главно с предстоящите промени в Закона за счетоводството и Закона за независимия финансов одит. От нея произтичат и задълженията за докладване на корпоративната устойчивост съгласно Европейски стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта. Директивата разширява обхвата на нефинансовото отчитане, като значително по-голям брой компании попадат в нейния обхват. Допълнително се въвеждат по-строги и хармонизирани задължения за докладване: следвайки принципа на „двойна същественост“, компаниите трябва да докладват подробна информация за своите съществени рискове, свързани с устойчивостта, възможности и въздействия съгласно европейските стандарти за докладване за устойчивост (ESRS). Тези стандарти обхващат всички екологични, социални и управленски въпроси и се приемат чрез делегирани актове от ЕК.
Задълженията за докладване и съответно за привеждане в съотвествие възникват първо за листваните на фондовите пазари големи компании, които които отговарят и на два от следните критерии: Повече от 500 работници и служители; Приходи от продажби над 50 млн. евро и/или Активи по баланса над 25 млн. евро. Именно те ще трябва да предприемат необходимите действия още през 2024 г., така че да докладват през 2025 г. И тук вече въпросът за събирането на информация поставя първия проблем: как тези големи предприятия ще съберат нужната информация от своите доставчици, клиенти и контрагенти по-малки стопански субекти. Разбира се, малките предприятия, които участват във веригата на тяхната стойност на продукти и услуги също ще трябва да се адаптират и да започнат да подават тази информация и не само това – те ще трябва да пренастроят и своята дейност, така че тя да съотвества на стратегията и целите на лидера на веригата на стойността.
Втората група дружества, които постепенно влизат под регулация са други големи европейски и неевропейски компании, а именно всички други големи компании от ЕС (листвани и нелиствани), които отговарят на два от следните три критерия: повече от 250 служители, оборот над 50 милиона евро, активи по баланса над 25 млн. евро. Всички други големи неевропейски компании, които са листнати на регулирани пазари в ЕС започват да докладват въпросите за корпоративната си устойчивост пред 2026 г. за отчетната 2025 г.
Третата група дружества, които влизат под регулация през 2027 г. за отчетната 2026 г. са всички МСП, отговарящи на критериите за МСП съгласно Счетоводната директива – европейски или неевропейски, които са листнати на европейски регулиран пазар, с изключение на микропредприятията. Те има възможност обаче да отложат при определени условия докладванията с 2 години, разбира се, ако не бъдат принудени да дават тази информация много по-рано от кредитори и лидери на вериги на стойността.
И четвъртата група дружества, която всъщност обхваща компании от трети държави извън ЕС – други големи неевропейски корпоративни групи. Корпоративни групи от трети държави с европейски оборот над 150 милиона евро и с голям клон или дъщерно дружество, базирано в ЕС. Ето как и трети държави, извън ЕС се обхващат през 2027 г. от европейската регулация
В Закона за счетоводството са предвидени известни санкции за неизпълнение на изискванията за оповестяване. Такива санкции за непредоставяне на информация има и в Закона за публичните предприятия и Правилника за прилагането му. Санкциите обаче, могат да бъдат най-малкия проблем в този процес на отчитане на устойчивостта. Когато дадено предприятие се е финансирало от финансираща институция и в следствие на това, че не изпълнява приложимата регулация хотносно оповестяване на екологични, социални и управленски стандарти, не е създало своята вътрешна организация, то цената на привлечения ресурс се покачва – ето това е наистина санкция. Защото финансиращите институции също имат задължение да отчитат устойчивостта си и съответно задължение да предоставят финансов ресурс при съблюдаване на критериите за устойчивост на предприятието. Друг пример – предприятието е част от голяма верига на стойност на голяма компания и тя откаже да работи с него, тъй като не може да се снабди от това предприятие с необходимата информация или ако ръководството не полага никакви грижи за адаптиране на дейността му към новите изисквани. Тогава санкцията ще бъде загуба на съществени пазари.
КАК ЩЕ СЕ ОТРАЗИ ДОКЛАДВАНЕТО ЗА УСТОЙЧИВОСТТА ВЪВ ВИК СЕКТОРА
Нека започнем от това, че през 2022 г. Директивата за нефинансово отчитане беше заменена от Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост – 2022/2464, за която вече стана дума по-горе. Нейните разпоредби постепенно влизат в сила като срокът за имплементиране е 6 юли 2024 г. и изменя 4 законодателни акта: Счетоводната директива; Директивата за одита; Регламента за одита и Директивата за прозрачността. Към момента на изготвяне на настоящия документ Директива 2022/2464 все още не е имплементирана в националното законодателство. Предстои до юни 2024 г. да бъде извършена имплементация в националното законодателство чрез Закона за счетоводството и Закона за независимия финансов одит. В този транзитен период ВиК предприятията продължиха с изготвяне на декларация за нефинансово отчитане, която всъщност представят вече няколко години на основание разпоредбите чл. 48-50 от Закона за счетоводството. Тя обаче отразява необходимата информация по чл. 48 от Закона за счетоводството и съдържа описание на политиките по отношение на дейностите на дружеството, осъществявани в областта на екологията, социалните въпроси и тези, свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи на предприятието. Декларацията за нефинансова информация представлява неразделна част от Годишния отчет на предприятието, но тя не е представлява докладване на устойчивостта.
Всъщност частично докладването на устойчивостта започна още през 2022 г. за големите ВиК дружества. Те са длъжни да изготвят към годишния си доклад и нефинансовата декларация и допълнителна информация относно показатели за устойчивост съгласно член 8 от Регламента за таксономията. Това изискване се отнася до предприятия от обществен интерес по смисъла на Директива 2013/34/ЕС, при условие че техният среден брой служители през финансовата година надвишава 500 независимо от размера на балансовата стойност на активите и нетната стойност на продажбите. В тази връзка в отделен документ на основание чл. 8 от Регламента за Таксономията представя и доклад съгласно посочената разпоредба.
За съжаление, нашето наблюдение е, че много малко публични предприятия представят докладване на показатели за устойчивост съгласно член 8 от Регламента за таксономията. Контролът по изпълнението е както на Агенцията за публичните предприятия, така и на регистрираните одитори, които проверяват и заверяват отчетите на предприятията.
Ако не бъдат обхванати от лидерите на веригите на стойността или ако не са част от икономическа група ВиК дружествата, които отговарят на на два от следните три критерия: повече от 250 служители, оборот над 50 милиона евро, активи по баланса над 25 млн. евро ще бъдат задължени от 2026 за отчетната 2025 г. да оповестяват самостоятелен отчет за устойчивостта, съгласно изискванията на европейското законодателство.
Не на последно място трябва сериозно да се мисли са изграждане на административен капацитет на тези дружества, за да могат да посрещнат предизвикателствата на нормативните изисквания, свързани с устойчовостта. Ще бъде необходимо изготвянето на редица вътрешни документи: План за преход, Стратегията на предприятието по отношение на рисковете, свързани с въпросите по устойчивостта, Система за класификация на съществеността, схеми за стимулиране, свързани с въпросите по устойчивостта, предлагани на членовете на управителните и надзорните органи. И не на последно място ще бъдат необходими обучения на ключови специалисти и корпоративните ръководства във връзка с въпросите на устойчивостта.
ИМА ЛИ ВЕЧЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДПРИЯТИЯ, КОИТО ДЕМОНСТРИРАТ ДОБРИ ПРАКТИКИ ПРИ ОТЧИТАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТТА
Моето наблюдение е, че големите предприятия и финансови институции вече започнаха подготовка, но напълно подготвени за въвеждането на изискванията все още няма. Разбира се има много добри практики, но те не покриват всички изисквания на Европейски стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта. В сегашния момент по-скоро сме изправени пред това компаниите без достатъчно добре да разбират новите изисквания да докладват за всякакви свои инициативи, които те смятат за „зелени“ или „социални“. Това се определя като изключително сериозен риск, тъй като може да доведе до подвеждане на потребителите, кредиторите, инвеститорите и изобщо обществеността. Това са т.н. green washing и social washing. В същото време има и друго явление, което също представлява риск – green hushing – прикриването на информация, селективно предоставяне на информация под страх, че информацията, която се предоставя ще навреди на конкурентноспособността. И двата феномена водят до липса на доверие между компаниите и потребителите на информация и съответно продукти и услуги.
И в заключение бих искала да отбележа, че всяка нормативна уредба, която се създава следва да отразява не само нуждите на обществото, но и да бъде адекватна на зрялостта на това общество. Макар вече няколко години да говорим за Зелената сделка на ЕС бизнесът и обществото като цяло все още не са готови да платят тази висока цена за адаптиране на дейностите и бизнес процесите, трансформиране на цели икономически отрасли. Но каквато и да е нормативната рамка – добра или лоша, тя е създадена за всички и следва да бъде прилагана. Ще бъде трудно в следващите няколко години с толкова много нови административни тежести и нови разходи за нормативно, екологично, социално и управленско съотвествие, но аз вярвам, че в края на процеса много от предприятията ще станат по-стабилни, много по-отговорни и конкурентноспособни.
