BWA-BG

Инж. Иван Иванов: Осмата национална конференция на КСБ и БАВ ще даде насоки какво предстои във водния сектор

Интервю на Мирослав Еленков за в. Строител

Г-н Иванов, за поредна година Камарата на строителите в България (КСБ) и Българската асоциация по водите (БАВ) организират национална конференция, посветена на ОП „Околна среда” (ОПОС) и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). На 20 ноември форумът ще се проведе за осми път. Какъв ще е акцентът на събитието?

За изминалото време тази национална конференция стана традиционна. На нея винаги се опитваме да обобщим свършеното през годината по различните програми, които са основен източник на финансирене на големи инфраструктурни проекти във водния сектор. На 20 ноември очакваме за пореден път да направим своята равносметка, да разберем докъде сме стигнали и какво следва. Идеята на предстоящия форум е да даде акцент не само за това какво предстои през 2019 г., но и какво предвижда следващият оперативен период. На европейско ниво вече се дебатира как ще бъдат разпределени средствата във фондовете на Европейския съюз (ЕС) и какви ще са условията за получаване на финансова помощ от кохезионните фондове. Тази информация е изключително важна за строителния бранш, ВиК отрасъла и водния сектор като цяло. Надявам се да привлечем представителите на институциите, които могат да ни информират как вървят дебатите в ЕС, и заедно с тях да дискутираме тези значими въпроси.

Наскоро по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ беше подписано споразумение между Фонд на фондовете и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за 230 млн. лв., които ще се насочат към проекти във ВиК отрасъла.

Нека да уточним, че тези 230 млн. лв. са допълнение към безвъзмездния ресурс, с който разполагаме по ОПОС – близо 2 млрд. лв. ВиК операторите трябва да допринесат със собствени средства за изпълнението на проекти с финансиране от ЕС, с каквито повечето не разполагат, и всъщност през Фонд на фондовете ще могат да ги осигурят. Ресурсът ще е под формата на кредити и гаранции, отпускани през ЕБВР, като първите заеми се очаква да бъдат усвоени още в началото на 2019 г. Те ще разполагат с дълъг срок за връщане – до 15 години, с възможност за 3-годишен гратисен период и така ще могат да разпределят това задължение в цената на водата за по-голям период.

Това споразумение беше подписано точно навреме и ВиК дружествата вече могат да кандидатстват за такова финансиране паралелно с подаването на проекти по Оперативна програма „Околна среда“. Към момента операторите, използвайки подготвените регионални прединвестиционни проучвания, трябва да подадат своята апликационна форма в Министерството на околната среда и водите. Тези, които имат инвестиционна програма за по-малко от 100 млн. лв., ще получат по-бързо одобрение, а другите ще трябва да минат на допълнително съгласуване в Европейската комисия (ЕК).

Как оценявате готовността на ВиК операторите да кандидатстват с проекти по ОПОС?

Имам опасения, че те нямат необходимия административен капацитет. От друга страна, в самата подготовка на регионалните прединвестиционии проучвания се предвижда да се изгради такъв. ВиК операторите са подпомагани и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Нямам съмнение, че ще се справят с първата стъпка – самото кандидатстване, но от личен опит знам, че управлението на един мащабен ВиК проект не е лесна работа. Реализацията му е свързана с различни рискове и не съм убеден на сто процента, че те са напълно подготвени за тях.

Част от ВиК операторите ще се опитат да изградят собствено звено от експерти, а има и такива, които ще използват специализирана външна помощ. Бъдещето ще покаже кое е по-доброто. Аз лично предпочитам вътрешно звено от експерти, защото след приключването на проекта те ще са част от екипа на оператора и бранша. В момента, подобно на всички сектори, се усеща глад за млади, добре подготвени кадри, които да работят на висококвалифицирани длъжности във водния сектор.

Допускаме ли отново грешките от ОП „Околна среда 2007 – 2013“?

От предишния програмен период придобихме сериозен опит. Имаше доста трудности при изпълнението на проектите и според мен можеше да се оптимизира самият процес на реализация. Но без наличието на предварителна подготовка, готова експертиза, кадри, които да проследяват всички процеси, а може би и поради липсващата координация на някои места между общината и ВиК операторите завършването им се забави. Като цяло обаче позитивните резултати надделяват над тези, които може да отчетем като не толкова добри. Поуките са, че проектирането трябва да е по-оптимално и всъщност точно такива са насоките при изготвянето на регионалните прединвестиционни планове. Друг основен проблем, който мога да посоча, е, че някои пречиствателни станции не бяха оразмерени за реалния брой жители, които обслужват.

По ОПОС се дава приоритет на проекти, които целят намаляване на загубата на вода. Има ли опасност за България от наказателна процедура от ЕК заради големите загуби на вода?

Основната цел на Оперативната програма си остава пречистването на отпадъчните води, за което всъщност може да бъдем санкционирани, защото отдавна сме изпуснали сроковете за изпълнение на този ангажимент на страната ни към ЕК. За агломерациите над 10 000 е.ж. срокът беше 2010 г., за тези с 2000 до 10 000 е.ж. срокът беше краят на 2014 г. В тази връзка имаме сравнително ясна представа, че със средства по ОПОС ще довършим целта да подсигурим големите агломерации с канализация и пречиствателни съоръжения. Но въпросът откъде ще дойдат средствата за агломерациите между 2000 и 10 000 е.ж. остава отворен. Активно се обсъжда възможността за публично-частни партньорства и постигането на тази цел с прилагането на модела BOT (построявам-експлоатирам-предавам).

За разлика от миналия програмен период през настоящия ще има доста инвестиции в проекти, свързани с намаляването на загубите на вода. В това отношение нямам опасения от санкции от Европа, но не мисля и че е допустимо да имаме над 60% загуба на вода. В някои населени места загубите клонят към 80%, въпреки че цената там е висока, защото водата се докарва помпажно. Трябва да си дадем сметка, че част от тези проценти неотчетена вода не се дължи само на течове. Има доста нерегламентирани ползвания на вода, както и неточности при отчитането, които могат да бъдат отстранени с не много големи инвестиции. Като цяло обаче процентът на загубите е доста висок и трябва да се инвестира в подмяна на водоснабдителна инфраструктура.

Една от темите на конференцията ще бъде Програмата за развитие на селските райони. Какви водни проекти се изпълняват по нея?

По ПРСР не са предвидени сериозни инвестиции за водоснабдяване и канализация. В предишния програмен период бяха вложени доста средства в изграждането на пречиствателни станции в малки населени места, без това да е изисквано от ЕС или да е било приоритет за страната. От една страна, теоретично изграждането на тези съоръжения само по себе си не е лошо, но на практика се харчи ресурс, който е можел да се вложи в по-важни и належащи проекти. От друга страна, се създават предпоставки за по-високи цени на ВиК услугите и населението трябва да е подготвено за това. Категорично хората в малките населени места имат право на канализация, но те трябва да знаят, че за това се плаща и по-висока цена. Много важно е ПРСР да бъде по-добре управлявана в настоящия програмен период, така че с ограниченото финансиране, с което секторът разполага, да се покрият повече нужди.

Споменахте липсата на кадри във ВиК отрасъла – голям проблем и за много сектори от икономиката. Как би могъл да се реши този проблем?

Наистина недостигът на кадри е много сериозен въпрос не само за ВиК отрасъла. От сътрудничеството ми с Камарата на строителите в България знам, че браншът също изпитва този проблем от години. Решаването му обаче не е еднократен акт. По отношение на водния сектор на първо място трябва да се популяризира професията на ВиК инженера, да й се придаде тежест. Освен това е необходимо да се търси начин за осигуряване на по-високо заплащане в отрасъла, който като монополен има сериозни предимства, но и големи недостатъци, свързани с конкуренцията с останалите отрасли. ВиК отрасълът е малко по-пасивен и инертен в привличането на кадри, тъй като по-голяма част от дружествата са държавни и там има строго определени правила за възнагражденията. Виждаме как другите индустрии – като автомобилния, IT сектора, машиностроенето, си осигуряват малко агресивно кадрите и привличат почти всеки инженер, който е на пазара на труда. Кадрите във ВиК и в строителството са все по-малко, защото младите избират именно тези проспериращи професии и съответно не се насочват към Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), където основно се формират такива специалисти. Трябва да има държавна политика, която да е подкрепена от нашите организации, да се промотират и привличат повече млади хора, които да искат да учат в УАСГ и да избират инженерни професии. В момента има само четирима студенти, които следват „Хидромелиоративно строителство“, а преди по-малко от 30 години България беше водеща в изграждането на язовири. А родните специалисти бяха много търсени в редица държави. Жалко, че загубихме този потенциал.

Има ли нужда от нови нормативни промени за ВиК отрасъла? Неведнъж сте заявявали, че трябва да има специализиран закон?

Да, това е мнение на Българската асоциация по водите, което изразяваме от почти десет години, но засега няма някакъв реален резултат. В началото на тази година бяхме обнадеждени, тъй като МРРБ подготви проект на закон, който бе представен за обществено обсъждане, но по-скоро като концепция. За съжаление, няма развитие, вероятно защото в Народното събрание се изразиха становища, че няма смисъл от такъв закон, с което ние не сме съгласни. Впоследствие започнаха да се правят изменения в други нормативни актове – също толкова важни. Мнението на ВиК операторите е, че първо трябва да се направи законът, а след това всички съпътстващи го наредби. През последните месеци имаше големи дебати между омбудсмана, ВиК операторите и БАВ, свързани с Наредба 4, определяща взаимоотношенията между клиентите и ВиК операторите, която е много важна. Но за нас е ключово да имаме закон и съм убеден, че бъдещето ще докаже, че той е наистина необходим. Има много специфични неща, които трябва да бъдат регламентирани дори и за да може да изпълняваме ангажиментите си за построяването на пречиствателните станции за отпадъчни води.

Какви са приоритетите на БАВ до края на годината, а и през следващата?

Неотдавна завършихме проект, финансиран с европейски средства, който е насочен към осигуряване на повече кадри в отрасъл „Водоснабдяване и канализация“. В момента изпълняваме друг, по-мащабен проект, заедно с партньори от Гърция, Кипър, Македония и Албания. Тази международна колаборация е свързана с това да се предложат различни работещи механизми за намаляване на загубите на вода, а оттам – и на електроенергия.

Наред с това продължаваме и стандартните задачи – да организираме конференции, семинари, дискусии по актуални за водния сектор теми. Друг сериозен приоритет за нас е да позиционираме Центъра за професионално обучение към БАВ така, че той да бъде по-полезен за ВиК операторите, които да могат да повишават квалификацията на своите служители. Вече има официално изискване към дружествата за обучаване на техния персонал – на всеки пет години всеки служител трябва да мине по един професионален курс, а 5% от персонала трябва да правят това регулярно всяка година. Затова в БАВ работим по въвеждането на допълнителни теми в програмата и прилагането на иновативни техники за обучение – дистанционно, чрез интерактивни дъски и т.н.

Сътрудничеството между КСБ и БАВ е дългогодишно. Как може да се задълбочи това партньорство?

Очевидно, че след като осем поредни години правим националната конференция, посветена на ОП „Околна среда” и Програмата за развитие на селските райони, а и не само на тях – сътрудничеството е ползотворно.

Камарата на строителите в България и Българската асоциация по водите имат общи членове. Мисля, че една от основните насоки в задълбочаване на сътрудничеството ни е подкрепата от членовете на КСБ на нашата инициатива „Знак за качество на БАВ“. Тя има за цел да гарантира, че ВиК проектите се изпълняват с качествени материали. Не е тайна, че в България през годините са допускани компромиси с качеството на някои материали, напр. тръби, което се дължи на предоверяване и липса на постоянен контрол на доставките. Потърпевши от това са не само крайните потребители, но и строителните фирми, на които се налага да реконструират наскоро завършени обекти. Убеден съм, че с общи усилия подобни случаи ще бъдат сведени до минимум. Имаме добри примери в това отношение, които ще представим на конференцията.

БАВ и КСБ можем да си партнираме повече и по отношение на професионалното обучение, взимайки предвид предстоящите големи проекти и необходимостта от създаването на вътрешни екипи за тяхното управление. Убеден съм, че именно експертите, с които Камарата разполага, могат да подпомогнат водния сектор с обучения по управление на проекти и познания на договорните условия на FIDIC. БАВ от своя страна може да предоставя обучения по външни и вътрешни ВиК мрежи на служителите на строителните фирми.

Translate »