За селата трябват поне още 10 цистерни
Материал на Монитор от 13.12.2019 г.
За Перник вода в яз. „Студена” има за поне още 2-3 месеца, изчисляват експерти. Според хидролога от СУ „Св. Климент Охридски” доц. д-р Иван Пенков при сегашния приток и отток и наличните количества в яз. Студена водата в него ще стигне за поне 3 месеца. По думите му, единствената ефективна мярка е тоталната подмяна на водопреносната мрежа. Тя обаче е много, много скъпа и отнема значително технологично време.
Проф. Петър Калинков от Българска асоциация по водите (БАВ) смята, че сега наличните 4,3 млн. кубика са близо до мъртвия обем на язовира и полезното количество, което може да се ползва е към 2,5 млн. куб. м. „Останалата вода е по-близо до дъното на водоема и няма гаранция с какви качества ще бъде. Обикновено при мъртвия обем те силно се влошават и по отношение на съдържание на желязо, манган и сероводород. Няма гаранция, че пречиствателната станция ще може да хване всичко”, обяснява професорът.
„Мъртвият обем на водохранилището е 1,3 млн. куб. м. Има вода за още 80-90 дни”, казва с оптимизъм инж. Валентин Анастасов, от екип към МРРБ, занимаващ се с ремонта на яз. „Студена“. „Положението не е толкова трагично. С режима ще се помогне, а ще падне сняг и дъжд и ще се напълни язовирът. Малко нещата се преиграват. Миналата година на 9 август язовирът преливаше. Максималният му обем е 25 млн. кубика”, допълва той. По думите му, главната причина за това, което става в момента е управлението на водите от МОСВ. Имало е инструкция да се държи язовирът на по-ниска кота от 21 млн. кубика или с 20% по-малко, за да не прелива. „Това важеше и за много други язовири и за това сега няма вода. От страх. От началото на годината притокът на вода в язовира е 4 пъти по-малък, отколкото през 2018-та. Миналата година имаше 42 млн. кубика приток, а а тази досега – 11 млн. кубика. Разликата е убийствена”, пресмята инж. Анастасов. Той поясни още, че от края на септември или началото на октомври „Стомана” Перник, което е най-голямото промишлено предприятие в града, не взима вода от язовира. Преди вода са ползвали по 95 л/сек. В същото време ВиК-дружеството, в зависимост то сезона, е получавало от водоема от 350 до 460 л/сек.
От „Водоснабдяване и канализация” ООД – Перник, обясниха за „Монитор”, че загубите по уличните водопроводи са 75%, като основната причина са старите тръби, а крадците на вода трудно се хващали, защото били много изобретателни. Поне 200 от общо 300 км тръби в града са за подмяна. Основно те са етернитови и железни на по 60-70 години. Стоманените тръби са засипвани обаче с шлака от металургията. Тя като се свърже с водата има киселинна реакция и разяжда тръбите. Трябвало е да се слагат в пясък. По водния цикъл, на който бенефициент е ВиК дружеството, ще се сменят довеждащите водопроводи, които са с голям диаметър. Те са с големи диаметри от 800 и 1000 мм и са стоманени от пречиствателната станция до градските резервоари и към кв. Изток. Дължината им е не повече от 20 км.
Във връзка с големият процент загуби на вода в Перник, зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков, коментира, че по всяка вероятност става дума и за кражби. По думите му, до 31 октомври от язовира са дошли 14 млн. кубика, а са фактурирани само 3,5 млн. куб. м. Според него това е един от проблемите, на който също трябва да се търси решение. Зам.-министърът информира, че по тази тема ще има среща в МРРБ с всички големи ВиК оператори. За Перник Нанков смята, че е належащо да се редуцира потреблението под 350 л в секунда и по този начин до пролетта да се гарантира водоподаването.
Относно задаващия се по-строг режим на водата, от ВиК дружеството в миньорския град уточниха, че имат 4 цистерни водоноски, но заради кризата ще им трябват поне още десетина. Най-вече за селата, където вода най-вероятно ще се пуска през ден.
Днес, в рамките на парламентарния контрол се очаква дебат по питане на 8 депутати от опозицията към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова относно политиката на министерство на регионалното развитие и благоустройството за предотвратяване на опасността от воден режим в някои населени места и необходимостта от инвестиции в инфраструктура във ВиК сектора, с цел подобряване на качеството на услугата, предлагана на потребителите, и финансовите инструменти, предвидени за това.
